Лед Цепелин

Лед Цепелин е британска рок група, създадена в Лондон през 1968 година. Групата се състои от китариста Джими Пейдж, певеца Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рока, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

Лед Цепелин са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката, a различни източници смятат, че продажбите им са между 200 и 300 милиона бройки по цял свят. Всеки от деветте им студийни албума влиза в Билборд Топ 10, а шест сингъла достигат до номер 1.

Пънка през 70-те

Пънкът е младежка субкултура, зародена в САЩ и Великобритания в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Основните му елементи са: музикалният стил пънк-рок, пънк модата и характерна идеология и философия, която е изпълнена с антиконформизъм, индивидуализъм и анархизъм.

Удсток 1969

Удсток е легендарен фестивал, състоял се в местността Уайт Лейк на градчето Бетъл, на 69 километра югозападно от град Уудсток, в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е популярен като известна проява, свързана с хипи движението.

По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата през 1979, 1989, 1994, 1999 и 2009 г., като включват изпълнители от различни музикални жанрове.

Ринго Стар

Ричард Старки е роден е в Ливърпул, Обединеното кралство. Израства в пристанищната част Дингъл. Родителите му се разделят рано. Допълнително детството му е изпълнено с безбройни заболявания. Преди да се присъедини към Бийтълс той е барабанист на Rory Storm & the Hurricanes от 1959 до 1962 г. Двете банди често се срещат в Ливърпул и така Ринго се запознава с Джон, Пол и Джордж. Става член на Бийтълс на 16 август 1962 г, заемайки мястото на Пийт Бест на ударните инструменти.

През 1965 се жени за приятелката си Морен Кокс. Имат 3 деца – Зак Старки, Джейсън и Лий. Зак е барабанист и на групата Дъ Ху, а след кратко време става член на Оуейсис. През 1975 Ринго и Морен се разделят. През 1981 Ринго се жени за американската актриса Барбара Бах.
Родното място на Ринго Стар е Ливърпул.
Негови композиции са Octopus’s Garden и Don’t Pass Me By.
Озвучил е няколко роли в Кураж, страхливото куче.

Луис Армстронг

Луис Дениъл Армстронг (4 август 1901 – 6 юли 1971), известен и с прякора си Сачмо е и най-известният джаз изпълнител на 20 век. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз вокали.
През 1929 г. Армстронг записва и широко популяризира песента Когато се усмихваш. В нея той призовава притиснатите от тежката икономическа криза американци да се усмихват. Любовта и уважението на американците към Армстронг се дължи до голяма степен на това негово изпълнение.
Армстронг е роден в много бедно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, като внук на роби. Прекарва детството си в бедност, в бедния квартал на Ъптаун Ню Орлиънс, тъй като баща му Уилям Армстронг (1881-1922) изоставя семейството, когато Луис е бебе и заживява с друга жена. Майка му, Мери Албърт (1886-1942), оставя Луис и неговата по-малка сестра Беатрис Армстронг Колинс (1903-1987) на грижите на тяхната баба Жозефин Армстронг, а понякога и на чичо им Айзък. На петгодишна възраст Луис се връща да живее с майка си и нейните роднини, виждайки баща си единствено по паради.

Луис Армстронг посещава училището за момчета „Фиск Скуул“, където вероятно за пръв път се запознава с креолската музика. Той изкарва по малко пари като продавач на вестници, а майка му се занимава с проституция. Луис прекарва много време в кварталните танцови салони, а за да печели някакви пари често пренася въглища в известния с бордеите си квартал Сторивил. На тези места той се запознава с разнородна музика, включително изпълнявана от известни музиканти като Кинг Оливър.
На 11 години Луис Армстронг напуска училище и се включва в квартет от момчета, които пеят по улиците за пари. Корнетистът Бънк Джонсън твърди, че по това време е научил Армстронг да свири по слух, макар че в края на живота си Армстронг приписва заслугата на Кинг Оливър.
Армстронг усъвършенства значително свиренето си на корнет в оркестъра на Нюорлиънския дом за цветнокожи бездомници. Оркестърът се ръководи от професор Питър Дейвис, който след известно време прави Армстронг ръководител на бенда. Оркeстърът на Дома свири на различни публични мероприятия из целия град и тринадесетгодишният Луис започва да привлича вниманието със своето свирене на корнет. На четиринадесет той е освободен от дома, живее известно време с баща си и новата си мащеха, след това с майка си и накрая отново на улицата. Получава първата си работа в танцов салон, където се запознава с барабаниста Блек Бени, който се превръща в негов наставник. Денем той пренася въглища, а вечер свири на корнет в салона.
Луис Армстронг свири и в честите градски паради на брас бендове, а при всяка възможност слуша по-стари изпълнители, като Бънк Джонсън, Бъди Пети, Кид Ори и преди всичко Кинг Оливър. По-късно свири в брас бендове, работещи на параходите по Мисисипи, включително в ползващия се с добро име бенд на Фейт Марабъл. Описва това време като следване в университет, тъй като то му дава много по-широк опит в работата с писани аранжименти.
През 1919 година замества заминалия за Чикаго Кинг Оливър като тромпетист в бенда на Кид Ори, като в същото време свири и в Тъксидо Брас Бенд. По това време той вече може да чете ноти и започва да изпълнява продължителни сола на тромпет, в които се усеща личния му стил, нещо необичайно за тромпетистите по това време.
През декември 1963 Луис Армстронг прави демо-запис на Hello, Dolly! с цел промотиране на спектакъла, поставен на Бродуей. През януари Кап Рекърдс издава демо-версията на Армстронг като комерсиален сингъл и той достига позиция № 1 в американската класация на Билборд Хот 100, което прекъсва лидерството на Бийтълс и тяхната 14-седмична серия от три хита под номер 1. Hello, Dolly! се превръща в най-големия хит в кариерата на Армстронг, който е последван от едноименен албум с големи продажби. Дръзките вокални трансформации на песните, които създава, напълно променят концепцията за популярно пеене в американския и дори световния джаз, а наследството остава за всички, които идват след него – Бинг Кросби, Били Холидей, Франк Синатра и Ела Фицджералд. Луис Армстронг има четири брака, но няма деца. Не пракалява с нищо, но пуши марихуана до края на живота си. Нарича всички с нежното „татенце“ („dady”, „pops”) и те се обръщат така към него. Другото му прозвище е „Сачълмаут”, което по-късно става „Сачмо” заради неговата бъбривост („Satchmo”, съкратено название от „such a mouth”). Умира в съня си на 6 юли 1971 г. в дома си в Куинс, Ню Йорк, но славата му продължава да расте и до днес.