Едит Пиаф

Едит Джована Гасион (19 декември 1915 – 10 октомври 1963) е популярна френска естрадна певица, представителка на френския шансон, един отсимв олите на Франция.
Нейната музика е отражение на трагичния ѝ живот. Най-известните ѝ песни са La vie en rose (1946), Milord (1959), Non, je ne regrette rien (1960). Едит Пиаф е една от най-великите певици на Франция.

Майката на Едит, Анета Джована Мейар, е улична певица, а бащата на Едит, Луи-Алфонс Гасион е уличен акробат от Нормандия, с изяви в театъра. Родителите на Едит скоро я изоставят и тя живее за кратко при своята баба Ема Саид бен Мохамед, която държи публичен дом в Нормандия. Там за малката Едит се грижат проститутки.
От 3- до 7-годишна възраст Едит е болна от кератит и е сляпа. Според една от биографиите, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба ѝ събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux. Според суеверието, Едит се изцерява от болестта чудодейно.
През 1929 година, когато е на 14 години, Едит започва да обикаля Франция с баща си, който изнася акробатични представления. Това дава възможност на Едит да пее за първи път пред публика. По-късно се отделя от баща си и з апочва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал, Менилмонтан и парижките предградия.
Едит става близка със Симон Берто и двете дълги години са неразделни. Влюбва се в разносвача Луи Дюпон, когато е на около 16 години, а на 17 години става майка. Дъщеря им Марсел умира от менингит на 2 години. Подобно на своята майка, Пиаф изпитва трудности при съвместяването на родителските грижи с живота на уличен артист. Затова тя често не взима Марсел със себе си, а вместо това за нея се грижи Дюпон.
По-късно Едит започва връзка със сводника Албер, който взема процент от печалбата ѝ. Една от приятелките на Едит, Надя, се самоубива, когато се сблъсква с идеята да стане проститутка. Албер едва не застрелва Едит, когато тя слага край на връзката им, като реакция за смъртта на Надя.
През 1935 година Louis Leplée, собственикът на нощния клуб „Le Gerny”, открива Пиаф в района „Пигал”. „Le Gerny” се намира на Шан-з-Елизе и се посещава, както от горните, така и от долните социални класи. Льопле я убеждава да пее, въпреки нейните притеснения и ѝ дава прозвището Момичето Врабче (La Môme Piaf) заради дребния ѝ ръст – едва 1,42 м.
Льопле я учи на основните принципи на сценичното поведение и настоява тя да облече черна рокля, която става запазена марка при изпълненията ѝ. На 6 април 1936 година Льопле е убит. Едит Пиаф е разпитана и обвинена като съучастник в убийството, но е призната за невинна. Льопле е убит от гангстери, които в миналото са свързани с Пиаф. Медиите се настройват срещу нея и кариерата ѝ е заплашена от провал. За да възстановои образа си, тя наема Реймонд Асо, с когото после има връзка. Той променя името ѝ на Едит Пиаф, забранява на нежелани хора да се срещат с нея и възлага на Моно да пише песни, които отразяват или намекват за някогашния живот на Пиаф по улиците.
През 1940 година Едит получава роля в пиесата Le Bel Indifférent на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с изтъкнати личности, включително Шьовалие и поета Jacques Borgeat. Пише текстовете за много от песните си и сътрудничи с композитори върху мелодиите. През 1944 година открива Ив Монтан в Париж. Тя го включва в представленията си и му става ментор и любовница. За по-малко от година става една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
През 1998 година е удостоена с място в Залата на славата на наградите „Грами”.
Известната концертна зала Олимпия на Bruno Coquatrix е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 и октомври 1962 година.
Там тя представя за първи път песента Non, je ne regrette rien. През април 1963 година записва последната си песен – L’homme de Berlin.
Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.

Епохата на Берлинската стена

Епохата на Берлинската стена оставя спомени, белези и рани в паметта на историята. Тя е символ на Студената война между два свята и две идеологии. Синоним на разделение в Европа и света.

Строителството й започва на 13 август 1961 г., а разрушаването й е на 9 ноември 1989 г., когато разделени семейства и приятели от години са безкрайно щастливи да се съберат отново.

Фото галерията на Plevendnes.com по темата показва кадри на мъка, болка, гняв, но и на комуникация между хората от двете страни на Берлинската стена – въпреки нея.

Актьорите от сериала „Синьо лято“

Спомняте ли си култовия за много българи испански сериал от 80-те на миналия век „Синьо лято“? В 19 епизода група приятели прекарват ваканцията си в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия, и преживяват заедно незабравими и вълнуващи приключения. „Бандата“ се състои от 5 момчета и 2 момичета между осем и седемнадесет години, както и от двама възрастни: художничката Хулия и пенсионирания моряк Чанкете.

Сериалът е гледан от близо 20 милиона зрители. Актьорите се превръщат в идоли на милиони деца по света. Филмът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.

Вижте как изглеждат актьорите днес – цели 40 години след заснемането на филма. За съжаление през 2000-та година почина актьорът Антонио Ферандис, който изигра ролята на Чанкете.

Плажовете на Рио 70 – те години

Ще ви върнем в далечната 1978 г. и ще ви припомним едно горещо лято – такова, каквото може да бъде само в Рио де Жанейро, бразилската Ривиера в зората на туризма.

Автор на снимките е канадският фотограф Blake W. Smith. Той ни показва красивите гледки на плажа Копакабана, сред бразилски нимфи, тълпи и възхитени туристи.

Актьорите от АЛФ днес

Сериалът „Алф” предизвика истинска любов сред зрителите пред 90-те години на миналия век. Малкото извънземно стана любим герой на милиони по целия свят, а реплики от филма се помнят и повтарят и до днес. Вижте как изглеждат Кейт, Уили, Браян, Лин и семейство Ачмонек по време на сериала и днес.