Джаз певицата Били Холидей се ражда на 7 април 1915 г. с името Елианора Фейгън. Майка й Сара е 18-годишна чистачка, а баща й е едва 16-годишен и изчезва още преди да стане татко. Били има трудно детство. В началото на 1928 г. се премества с майка си в Харлем, където бъдещата звезда открива джаза и изгрява. Обича да пее от малка и знае, че това е призванието й. В града има много частни клубове, в които свирят музиканти като Дюк Елингтън и Фатс Уолър. Майка й започва работа в публичен дом. Били, макар и на по-малко от 14 години, също става проститутка, за да помага на майка си за наема.
Животът й е на крайности и естествено я води до алкохола, наркотиците и неподходящите партньори, които я тормозят физически и психически. Но болката и страданието тя претворява в музика – прекрасна, вечна и искрена. Лейди Дей, както е известна още, е трябвало да се налага в свят на расова дискриминация и недопускане на жените до музикалните сцени. Бунтарка по душа, свободолюбива и сексуално разкрепостена, Били не се съобразява с обществени ограничения. Песента й Strange Fruit осъжда сегрегацията, расизма и потъпкването на човешките права в тогавашните САЩ. До края на живота си Лейди Дей ще завършва всеки свой концерт със Strange fruit. Никога не е учила пеене, но й достатъчно веднъж да чуе една песен, за да запомни думите и да я изпее. И пее така, както диша.
Скоро певицата е подложена на полицейско преследване и шпионаж, арестувана е за притежание на наркотици и е изпратена в затвора. Излизайки от там на 16 март 1948 г, получава съдебно ограничение да не бъде допускана до никой клуб, който сервира алкохол. Дни по-късно обаче Били Холидей пее пред препълнената Карнеги Хол, като още толкова публика не успява да влезе на концерта. Успехът й е триумфален.
Дрогата, смесена с огромни количества алкохол, я унищожава. Умира от цироза на черния дроб на 17 юли 1959 г. в Ню Йорк. В болнична стая, охранявана от двама полицаи от отдела за борба с наркотиците.
